Психодрама с деца

Психодрама с деца

Психодрамата с деца се нарича символдрама (symboldrama), защото светът на децата е символен. За разлика от класическата психодрама и болшинството направления аналитична психодрама, които често се представят като индивидуална терапия в група, това направление е с основен фокус върху групата.  Терапевтите се грижат не само за развитието на отделното дете в групата и взаимосвързаните с това вътреличностни и междуличностни процеси, но поставят в центъра на внимание групата като единно цяло. Групата може да бъде разглеждана не само от  само от псохиданимична гледна точка – като място, където се възпроизвеждат сцени на семейството, неговите подсистеми и обкръжение, но и от гл.т. на социодинамиката – като социална реалност, позволяваща на децата да развият социални компетенции и успешност. По този начин, групата изпълнява важна социализираща и стимулираща развитието функции (Айхингер, А.,2003).

От теоритията на личността Морено разглежда човекът като „социален атом“, като „inter-action“. Лечението се случва благодарение на срещата, за съществени лечебни фактори се смятат взаимодействието и взаимната помощ.

Детската психодрама, ориентирана на „създаване“ на творческа и спонтанна личност, не се ограничава в отстраняване на нарушенията, тя вижда своята централна задача в съдействие развитието на експресивна, творческа личност. Детската психодрама се опитва да стимулира и поддържа в детето спонтанност и творческа активност. Нейната задача – да пробужда и развива спонтанност и творчество там, където те са стеснени и ограничени.

В символичната игра детската творческа активност се разкрива напълно със своите характерни особености. Затова символичната игра в детската психодрама има първостепенно значение.   Играта – това не е само символично изиграване на конфликта, но и активно предаване и преработка на опита, истинска работа по преодоляване и разрешаване на конфликта или проблема. В играта детето чувства и преживява себе си като творчески инженер-конструктор, като създател, ко-творец на своя собствен живот.

Всяко играещо дете се държи като поет, творящ собствен свят или по-точно привежда нещата в своя свят в нов, удобен за него ред. В символичната игра детето открива творческото измерение и стеснява конкретното съществувание в неговите автентични граници: това е света сред други възможни светове. По този начин детето се приобщава към божествената творческа енергия и достига по отношение на собствения си живот „позиция на творец“ (Moreno, 1946). 

Група, състояща се от няколко деца, която водят двама терапевта напомня семейство. В такава група се създават благоприятни условия за възникване и разиграване на съответстващи сцени, събития от детството. Благодарение на това детската група е особено подходяща в играта с терапевтите да възпроизведе интроецираните вътресемейни сцени и атмосфера в семейството. Случващото се в детската група може да се разглежда и като повторно инсцениране на специфичните фази на развитие на детето в социален контекст. По този начин груповата терапевтична работа влиза в рамката на теоретичните модели за развитие. Лечението се случва в процеса на развитие и социализация. Този процес детето и групата като цяло се извършат съвместно.

Този текст е вдъхновен от произведенията на Алфонс Айхингер:

Айхингер Альфонс, Психодрама в детской групповой терапии, изд. „Генезис”, 2003

Вашият коментар