6 съвета за здравословни емоционални граници

6 съвета за здравословни емоционални граници

Как грижата за другите да не вреди на грижата за себе си

Наскоро се срещнах с колежка. Попитах я как е. Тя ми отговори, че е преживяла ужасна седмица. Най-добрата й приятелка преживява тежка раздяла с мъжа си, друга приятелка се бори с рецидив, разказа за драмите в живота на други свои близки. Тогава я попитах отново: „А ти как си?“. Замисли се и отговори: „Добре“. Изглеждаше объркана. Очевидно болката на приятелите й оказва голямо влияние върху нея и качеството й на живот най-общо казано. А това не е признак на здраво приятелство, а отражение на лоши емоционални граници. В по-голяма или по-малка степен почти всеки човек има този проблем. Няма лампичка, която да алармира кога някой или нещо приближава емоционалната ни граница. Това се случва автоматично, несъзнавано. Но все пак издирих няколко съвета как да култивираме навици за удържане на емоционалните си граници.

Стъпка 1: Определете къде, в коя сфера и с кого ви липсват емоционални граници

С конкретен приятел, член на семейството, колега или с всички? Има ли тенденция да влагате повече енергия в хора, които се борят с конкретен проблем, с който сте се борили вие или по накакъв начин е ваша лична кауза (например сте особено чувствителни към хора, които се опитват да откажат алкохола)? Каква е крайната цел? Какъв е емоционалният спусък под поведението ви? В моя личен опит емоционалният спусък обикновено е, че мисля, че знам кое е най-доброто за друг човек. Започвам да възприемам болката на другите като своя собствена и пропускам възможностите си за истинско съпричастност, защото мисля как най-добре да им помогна, да ги спася.

Стъпка 2: Определете какво ви пречи да се откачите

Втората стъпка е да идентифицираме какво вътрешно ни пречи да се откачим или да зададем граница. Чувствате ли се „заседнал“? Неволно ли сте се абонирали за грижовна роля в дадена връзка или във всичките си проятелства? Не е нужно да се подписвате за каквито и да било отношения, които не искаме. Ако сте нещастни на работа, какво ви пречи да потърсите друга? Ако проятелството ви с някого ви огнетява, какво ви пречи да се отдалечите? Ако се чувствате отговорни за благосъстоянието на другите, какво ви пречи да приемете очевидната истина, че нямате такава власт и отговорност?

Стъпка 3: Направете всичко възможно, за да преодолеете тези бариери

Аз лично установих, че терапията е много полезна в това отношение. Работете върху бариерите си. Не се опитвайте да ги заобикаляте. Често не можем сами да излезем от емоционалните си преживявания, имаме нужда от помощ.

Стъпка 4: Намерете инструменти за защита, които ви помагат да поддържате границите си.

Представете си сфера или балон, който ви обгражда. Може да присъствате в разговор с близък, който изпитва болка, може да осъзнаете неговия опит, но емоцията му не прониква през този балон. Независимо дали става въпрос за някой, който е тъжен, ядосан, токсичен, негативен, скърбящ, не е нужно да влизе в балона ми. Мога да бъда присъстваща, сигурена в себе си, но ако нямам тази граница, несъмнено връзките ми в някакъв момент ще станат нездравословни.

Стъпка 5: Първо спасете себе си

Спомнете си за кислородната маска в самолет. Егоистично ли е да я сложите на себе си, преди да я сложите на съседа? Не, не. Това ще ви го повторят в инструкциите по безопасност преди всеки полет. И така, защо не можем да приложим същите инструкции и към емоционалната си енергия?

Може би някои хора си мислят, че ако не изпитват болка към друг човек, е просто откъснат и безчувствен. Не съм съгласна. Напротив – има много повече енергия, за да бъдете полезен за другите и да е на разположение. Ако се слея емоционално със своите клиенти, всъщност изобщо не бих била полезна. Щях да бъда преживея професионално прегаряне, щях да съм изтощена и абсолютно безполезна в работна обстановка. Как бих могъл тогава да взаимодействам с приятелите и семейството си?

Стъпка 6: Искате ли да бъдете спасени?

Това е съвет, които е валиден при много обстоятелства. Какво бихте направили вие на мястото на приятеля си, на партньора си, ако си размените ролите? Какво бихте желали? След няколко опита да „спасявам“ мои нещастни близки си зададох този въпрос. И стигнах до извода, че изобщо не желая някой да решава моите проблеми, нито да причинявам негативни емоции на никого. Това, което истински желаех е да не някой да се бори вместо мен, а да бъде до мен, докато аз се боря.

Надявам се, че този текст ще помогне на тези от вас, който искат да спасят света или поне да дадат всичко от себе си на всички останали. 🙂

Ако разпознавате аспекти от поведението си в тази статия и те увреждат цялостното ви качество на живот, можете да се обърнете към професионалист, който да ви помогне по пътя на вашата личностна защита.

Радостина Минина

Вашият коментар