Психодрамата като преживяване тук и сега

Психодрамата като терапевтичен метод е създадена от американския психолог, психиатър и микросициолог от румънски произход д-р Джейкъб Леви Морено в началото на 20 век. Самият Морено посочва като официална дата за създаването на метода  1-ви април 1921 г.

Много от най-мощните действени подходи в съвременната психотерапия и образование произхождат от психодраматичния метод, при който индивидът се насърчава да си представи и разиграе проблем, вместо просто да говори за него.

В основата на работата на Морено седи схващането за човека като актьор, който изпълнява различни житейски роли. Общата идея е че всеки индивид се характеризира с определен набор от роли, които обуславят поведението му, и че всяка култура налага определен набор от роли върху членовете си. Вярванията на Морено за психологическото ни благополучие са свързани с броя на ролите, които умеем успешно да заемаме в живота си – колкото повече толкова по-добре.

Морено се опитва да преоткрие духа на израстването през играта в съвременния ни живот и откроява идеите си за спонтанността, креативността, действието, себеразкриването, поемането на риска при срещата с другия, важността на настоящия момент, като въвежда термина „тук и сега”, значимостта на докосването иневербалната комуникация, въображението и интуицията, ценността на хумора и дълбините на драмата. Психодрамата и произхождащите от нея методи са основните двигатели, през които се учим да развиваме тези свои заложби.

Психодраматичният метод съвместява режима на когнитивен анализ с измеренията на преживелищното, ангажирано участие. Именно „случването” на взаимодействието и въвличането през собственото физическо тяло, през въображението (сякаш събитията стават тук и сега) съумяват да доведат до съзнавано множество идеи и чувства, които биха останали недостъпни през обичайното говорене за станалото. Невербалните елементи на комуникацията действат не само в междуличностен план, но служат и за вътрешно осъзнаване и изваждане на вътрешните ни конфликти и емоции.

„Едно от най-значимите предимства на психодрамата е, че пренасочва подтика на участника за импулсивно отреагиране или отиграване(acting out) в по-конструктивното русло на изиграването (acting in) на вътрешната му сцена“. (Блатнер, А., 2014)

Този текст е вдъхновен от произведенията на Адам Блатнер и Джейкъб Морено:

  • Блатнер, А., Драматизирайки Аза: Практически приложения на психодраматичните методи, изд. „Кентавър арт, Пловдив, 2014; 
  • Морено, Дж. Л. (1994). Основи на психодрамата. Отворено общество.

 

Психодрама с деца

Психодрамата с деца се нарича символдрама (symboldrama), защото светът на децата е символен. За разлика от класическата психодрама и болшинството направления аналитична психодрама, които често се представят като индивидуална терапия в група, това направление е с основен фокус върху групата.  Терапевтите се грижат не само за развитието на отделното дете в групата и взаимосвързаните с това вътреличностни и междуличностни процеси, но поставят в центъра на внимание групата като единно цяло. Групата може да бъде разглеждана не само от  само от псохиданимична гледна точка – като място, където се възпроизвеждат сцени на семейството, неговите подсистеми и обкръжение, но и от гл.т. на социодинамиката – като социална реалност, позволяваща на децата да развият социални компетенции и успешност. По този начин, групата изпълнява важна социализираща и стимулираща развитието функции (Айхингер, А.,2003).

От теоритията на личността Морено разглежда човекът като „социален атом“, като „inter-action“. Лечението се случва благодарение на срещата, за съществени лечебни фактори се смятат взаимодействието и взаимната помощ.

Детската психодрама, ориентирана на „създаване“ на творческа и спонтанна личност, не се ограничава в отстраняване на нарушенията, тя вижда своята централна задача в съдействие развитието на експресивна, творческа личност. Детската психодрама се опитва да стимулира и поддържа в детето спонтанност и творческа активност. Нейната задача – да пробужда и развива спонтанност и творчество там, където те са стеснени и ограничени.

В символичната игра детската творческа активност се разкрива напълно със своите характерни особености. Затова символичната игра в детската психодрама има първостепенно значение.   Играта – това не е само символично изиграване на конфликта, но и активно предаване и преработка на опита, истинска работа по преодоляване и разрешаване на конфликта или проблема. В играта детето чувства и преживява себе си като творчески инженер-конструктор, като създател, ко-творец на своя собствен живот.

Всяко играещо дете се държи като поет, творящ собствен свят или по-точно привежда нещата в своя свят в нов, удобен за него ред. В символичната игра детето открива творческото измерение и стеснява конкретното съществувание в неговите автентични граници: това е света сред други възможни светове. По този начин детето се приобщава към божествената творческа енергия и достига по отношение на собствения си живот „позиция на творец“ (Moreno, 1946). 

Група, състояща се от няколко деца, която водят двама терапевта напомня семейство. В такава група се създават благоприятни условия за възникване и разиграване на съответстващи сцени, събития от детството. Благодарение на това детската група е особено подходяща в играта с терапевтите да възпроизведе интроецираните вътресемейни сцени и атмосфера в семейството. Случващото се в детската група може да се разглежда и като повторно инсцениране на специфичните фази на развитие на детето в социален контекст. По този начин груповата терапевтична работа влиза в рамката на теоретичните модели за развитие. Лечението се случва в процеса на развитие и социализация. Този процес детето и групата като цяло се извършат съвместно.

Този текст е вдъхновен от произведенията на Алфонс Айхингер:

Айхингер Альфонс, Психодрама в детской групповой терапии, изд. „Генезис”, 2003

 

Как да разпознаем тревожното дете?

В групата в детската градина или клас влиза дете. То напрегнато се вглежда във всички, които се намират около него и плахо и почти беззвучно се здрависва, след което неловко сяда на крайчето на близкия стол. Човек може да си помисли, че той/тя очаква някакви неприятности.  
Това е тревожно дете. Такива деца в детската градина и в училището не са малко и да се работи с тях е по-трудно, отколкото с други категории “проблемни” деца, тъй като и хиперактивните и агресивните деца винаги се виждат, докато тревожните се стараят да задържат своите проблеми в себе си.

Думата “тревожен” се отбелязва в речниците през 1771 година. Съществуват много версии, обясняващи произхода на този термин. Авторът на един от тях счита, че думата “тревога” означава три пъти повторен сигнал за опасност от страна на противника.

В психологическия речник е дадено следното определение на тревожността: “индивидуално-психологична особеност, заключаваща се в повишена склонност към, изпитване на безпокойство в съвсем различни жизнени ситуации, в това число и в такива, които не предразполагат към това”.

Следва да се отличава тревогата от тревожността. Докато тревогата е епизодична проява на безпокойство, детско вълнение, то тревожността се явява устойчиво състояние.

Например, случва се така, че детето се вълнува от излизането пред публика на празника или при излизане на изпит пред дъската. Но това безпокойство не винаги се проявява и понякога в тези ситуации той/тя остава спокоен. Това е тревога. Ако това състояние на тревога се проявява често и съвсем различни ситуации (при изпитване на дъската, при общуване с непознати възрастни), то следва да се говори за тревожност.

Детето е тревожно когато проявява следните прзнаци:

  • Не може дълго да работи.
  • Лесно се изморява.
  • Трудно му е да се съсредоточи върху каквото и да е.
  • Всяка задача предивиква излишно безпокойство.
  • По време на изпълнението на задачите е много напрегнат/а и скован/а.
  • Смущава се по-често от останалите.
  • Често говори за напрегнати ситуации.
  • По принцип, се изчервява в непозната обстановка.
  • Оплаква се, че сънува страшни сънища.
  • Ръцете му обикновено са студени и влажни.
  • Нерядко има стомашно разстройство.
  • Силно се поти, когато се вълнува.
  • Нямат добър апетит.
  • Спи неспокойно, заспива трудно.
  • Плашлив/а е
  • Обикновено е неспокоен/йна и лесно се разстройва.
  • Често не може да сдържа сълзите си.
  • Трудно изтърпява очакването.
  • Не обича да се залавя за нови дела.
  • Неуверен/а е в себе си и в своите сили.
  • Бои се от сблъскване с трудности.

Ако наблюдавате някой от изброените симптоми, консултирайте се с психолог.