Психодрамата като преживяване тук и сега

Психодрамата като преживяване тук и сега

Психодрамата като терапевтичен метод е създадена от американския психолог, психиатър и микросициолог от румънски произход д-р Джейкъб Леви Морено в началото на 20 век. Самият Морено посочва като официална дата за създаването на метода  1-ви април 1921 г.

Много от най-мощните действени подходи в съвременната психотерапия и образование произхождат от психодраматичния метод, при който индивидът се насърчава да си представи и разиграе проблем, вместо просто да говори за него.

В основата на работата на Морено седи схващането за човека като актьор, който изпълнява различни житейски роли. Общата идея е че всеки индивид се характеризира с определен набор от роли, които обуславят поведението му, и че всяка култура налага определен набор от роли върху членовете си. Вярванията на Морено за психологическото ни благополучие са свързани с броя на ролите, които умеем успешно да заемаме в живота си – колкото повече толкова по-добре.

Морено се опитва да преоткрие духа на израстването през играта в съвременния ни живот и откроява идеите си за спонтанността, креативността, действието, себеразкриването, поемането на риска при срещата с другия, важността на настоящия момент, като въвежда термина „тук и сега”, значимостта на докосването иневербалната комуникация, въображението и интуицията, ценността на хумора и дълбините на драмата. Психодрамата и произхождащите от нея методи са основните двигатели, през които се учим да развиваме тези свои заложби.

Психодраматичният метод съвместява режима на когнитивен анализ с измеренията на преживелищното, ангажирано участие. Именно „случването” на взаимодействието и въвличането през собственото физическо тяло, през въображението (сякаш събитията стават тук и сега) съумяват да доведат до съзнавано множество идеи и чувства, които биха останали недостъпни през обичайното говорене за станалото. Невербалните елементи на комуникацията действат не само в междуличностен план, но служат и за вътрешно осъзнаване и изваждане на вътрешните ни конфликти и емоции.

„Едно от най-значимите предимства на психодрамата е, че пренасочва подтика на участника за импулсивно отреагиране или отиграване(acting out) в по-конструктивното русло на изиграването (acting in) на вътрешната му сцена“. (Блатнер, А., 2014)

Този текст е вдъхновен от произведенията на Адам Блатнер и Джейкъб Морено:

  • Блатнер, А., Драматизирайки Аза: Практически приложения на психодраматичните методи, изд. „Кентавър арт, Пловдив, 2014; 
  • Морено, Дж. Л. (1994). Основи на психодрамата. Отворено общество.

Вашият коментар